Сливенското село Стара река е едно от най-популярните в областта, а историята му не е толкова достъпна в сравнение с други населени места. Повече данни могат да се намерят в географско отношение, в това число и за демографията. Интересен за отбелязване е фактът, че между 50-те и 60-те години на миналото столетие са живели над 1 000 души и този период се оказва най-плодоносен по отношение на броя на хората. И днес местните жители изповядват източноправославното християнство, което до голяма степен се дължи на построяването на християнския храм през 1878-ма година. Така че годината на освобождението е свързана с появата на Успение Богородично, макар че за име на църква е характерно и на други места. Някои хора са изповедници на исляма, което е напълно нормално – и днес тази религия намира почва в много страни по света. Културните институции в селото са на особена почит, а най-известна е споменатата църква.
Стара река има паметник, посветен на загиналите по време на войните, водени от страната през годините. Монументът обхваща и трите големи войни в рамките на само шест години. Първо през 1912-та избухва Първата балканска война, а само година по-късно – и Втората. Тя е известна още като Междусъюзническа, защото страната ни воюва с почти всичките й съседни балкански държави. Така се стига до 1914-та и избухването на Първата световна война, която в рамките на четири години отнема животите на милиони войници и невинни хора по света. Пощенската станция все още функционира, макар че на много места вече няма пощи, а също така има и училище. В читалищния салон, една от най-важните културни и обществени институции, се намира и библиотечният фонд. Но ако това са по-скоро обществени институции, има и една историческа и тя се намира край билната част на Вратник. Това е един от най-популярните проходи, а Агликина поляна е името на това известно в миналото хайдушко сборище. По стар стил около 28-ми и 29-ти август се отбелязва празникът на Голяма Богородица. Напоследък обаче сега се избира последните събота и неделя на август. За икономиката на селото има някои данни, макар и не оптимистични.
Около 1965-75-та година започва изграждането на инфраструктурата на село Стара река. Основно се стига до построяването на обществената баня и фурната, а веднага след тях идват сградата на кметството и пощата. Най-голямата атракция от онова време се явява централният площад с шадраваните, а бобът, царевицата и картофите са най-отглежданите селскостопански култури в региона. Но в последни дни няма толкова насаждения за сметка на ливадите и насажденията, евентуално използвани от добитъка за пасене. След 1989-та в сферата на отглеждането на животни се забелязва постепенно отмиране, а известно раздвижване настъпва след влизането на страната в Европейския съюз. Но ако няколкото първи години се оказват добри за отглеждането на животни, през 2013-та отново се редуцира производството на месо. За това решаваща роля изиграва кризата. Общо три цеха за дърводобив функционират през 90-те, но към 2012 – само един. Първо цеховете са държавни, а после се преобразуват в частни паркетаджийски предприятия.
